Прави ли ни по-силни това, което не ни убива?

Понякога това, което не ни убива, ни прави по-силни, но никой не може да отрече, че това, което не ни убива, понякога ни прави по-слаби. Но кога трудностите водят до надежда и кога до отчаяние?

Има стара японска поговорка, която гласи „Ако паднеш седем пъти,изправи се осем“ За хората, които притежават кураж и издържливост изречението „Имам чувството, че утре денят ще бъде по-добър.“ има различен смисъл от изречението „Решавам да  направя утрешния ден по-добър.“ Надеждата, която имат  тези хора няма нищо общо с късмета, а от друга страна е неразривно свързана със способността ни да се изправяме  отново, когато животът ни повали. (Duckworth, A., 2016)

Резилиентността  или казано по друг начин - психологическата устойчивост е качество, което позволява на някои хора, когато са съборени от неприятностите на живота  да се възвърнат поне толкова силни, колкото са били преди. Вместо да оставят трудности, травматични събития или неуспехът да ги завладеят и да източат тяхната решимост, силно устойчивите хора намират начин да променят курса, да се излекуват емоционално и да продължат да се движат към своите цели.

Съсредоточавам се върху индивидуалната устойчивост  като качество, което позволява на човек да се адаптира положително в  ситуации на опасност и криза. Терминът психическа устойчивост винаги включва реакцията на човек към определен стимул. Всяка криза, като например пандемията на коронавируса  може да изпита резилиентността.

Понякога това, което не ни убива, ни прави по-силни, но никой не може да отрече, че това, което не ни убива, понякога ни прави по-слаби. Но кога трудностите водят до надежда и кога до отчаяние?

Изследователят Steve Maier обяснява невробиологията на надеждата въз основа на всичко, което е направил в своята дълга и забележителна кариера. „ Има много области в мозъка, които реагират на неприятните преживявания, като амигдалата. Всъщност има цяла група  лимбични зони, които реагират на стреса. Всичко, което се случва в тези структури се регулира от зони в мозъка, които изпълняват по-висши функции като префронталния кортекс. Затова, когато има  някакаква преценка, мисъл или  вяра –както и да го наречем която казва "Чакай малко, мога да направя нещо по въпроса!" или "Това наистина не е толкова лошо!" или нещо друго подобно, тогава тези инхибиторни  структури в кортекса  се активират и изпращат следното съобщение "Успокойте се малко там долу! Не се активирайте толкова. Има нещо, което можем да направим. " Maier вярва, че конкретните синапси в мозъка  се характеризират с пластичност. Но човек трябва да преживее нещо доста силно неприятно и да успее сам да го преодолее докато  е млад (в ранния стадий на развитие), за да е способен да  усъвършенства  начина си  за справяне с бедите  в бъдеще. Това е особено важно, тъй като конкретните области в  мозъка трябва да се съгласуват  по някакъв начин, а това не може да се случи  когато се решават проблеми с маловажно значение, не може  просто  с думи да убедим някой, че може да  се справя с предизвикателствата. За да се осъществи  този различен вид  връзка, контролните синапси трябва да се активират едновременно с  тези от по-ниско ниво. Това се случва, когато лицето преживява несгода и  едновременно с това напълно овладява ситуацията. Например, децата живеещи в бедност преживяват  много ситуации на отчаяние и несгоди, но не се научават как  да овладяват  тези ситуации. Те не се научават на „Мога да направя това. Мога да успея в това “. Maier предполага, че този предишен опит може да има продължителни последици. Човек трябва да се научи, че има връзка между действията му и това, което се случва с него „Ако направя нещо, тогава ще се случи нещо друго“. (Duckworth, A., 2016)

Доказано е, че оптимизмът помага да се притъпи въздействието на стреса върху психиката  и тялото след неприятни преживявания. Това позволява  на хората достъп до собствените им когнитивни ресурси, което  от своя старана дава възможност да се направи хладнокръвен анализ на това, което се е случило  и да се обмислят начини на поведение, които могат да бъдат по-продуктивни.

Защо обаче един човек става оптимист  когато порасне, а друг става песимист?

Отговор на този въпрос намира американската психоложка Carol Dweck, която открива, че хората от всички възрасти носят в съзнанието си своите теории относно това как функционира света, които произлизат  от личните истории за успех и провал на  всеки, както и начина, по който хората около него - и особено значимите други, са реагирали във всеки случай. В резултат на това хората усвояват  или манталитет  ориентиран към  растеж (growth mindset), или манталитет на застой (fixed mindset).  Dweck и нейните сътрудници  са открили, че децата са склонни да усвоят  манталитет на застой, когато родителите им реагират на грешките  по начин, по който  всъщност им показва, че  вредят и създават проблеми. (Dweck, C., 2006)

Най- общият  фактор за изграждането на психическа  устойчивост е да има поне една близка, положителна  и топла връзка  с чувствителен и подкрепящ родител или друг значим възрастен.

Родителите могат да изградят тази положителна връзка чрез така нареченото от експертите в областта на детското развитие “wise parenting”- мъдро родителство. Мъдрите родители преценяват точно психологическите нужди на децата си. Те разбират, че децата им се нуждаят от любов, граници и свобода на действие, за да достигнат пълния си потенциал. Тяхната сигурност не се основава на силата, а на знанието и мъдростта. (Duckworth, A., 2016)

Това означава, че мъдрите  родители са топли и отзивчиви към чувствата на децата си, като по този начин улесняват развитието на способността за емоционален контрол - ключов защитен фактор, който ги  предпазва  от нарушения в развитието. Също така, позволяват на децата да бъдат самостоятелни  и насърчават независимостта, като така им помагат да придобият чувство за контрол върху живота си - друг важен фактор. Мъдрото родителство насърчава и други ценни фактори като самочувствие, социални умения и комуникационни умения, които позволяват на децата да се адаптират към несгоди и да процъфтяват. Тази комбинация от подкрепящи  взаимоотношения, създаване на адаптивни умения и положителни преживявания е в основата на психическата устойчивост. За разлика от тях, родителите усвоили авторитарното родителство  не насърчават тези защитни фактори и е по-малко вероятно да отгледат деца с висока резилиентност. (Masten, A., Barnes, A., 2018)

Следователно, помощта на подкрепящ  възрастен е жизненоважна за справянето със  стреса и в следствие,  това да се превърне  в устойчивост. Ако сте родител или всеотдаен учител или друг важен възрастен в живота на  едно дете, може би се чудите какво можете да направите сега, за да помогнете на детето си да израсне психически  устойчиво. Американската психологическа асоциация предоставя няколко изключителни съвета и техники за насърчаване на психическата  устойчивост у децата във вашия живот. Изпробвайте тези идеи:

• Помогнете на детето си да създаде отношения с другите, това ще му  помогне  да придобие емпатия, да развие своята подкрепителна мрежа и  насърчава устойчивостта.
• Окуражете детето си да помага на другите, това може да му помогне да се почувства силно.
• Поддържайте  ежедневието, за да създадете у малките деца усещане за сигурност и структура в живота им и ги насърчачавайте  да създават свое собствено ежедневие.
• Направете си почивка и научете детето си как да си почива. Покажете му, че прекомерното притеснение не е  продуктивно и може да бъде вредно и го насърчавайте да остави настрана това, което го тревожи поне за известно време.
• Научете детето си  да се грижи за себе си, включвайки в това здравословно  хранене, гимнастика, добър сън и го научете да отделя време само за почивка  и забавление.
• Помогнете на детето си да си постави реални цели и да върви напред стъпка по стъпка. Това ще му помогне да се съсредоточи върху постигнатото, а не върху това, което не е постигнало.
• Създайте у детето си  положителна представа за себе си напомняйки му за начина, по който  успешно се е справило  с трудностите в миналото и свържете предишния успех с бъдещия му потенциал.
• Помогнете на детето си да вижда нещата в перспектива  и  насърчавайте дългосрочната  перспектива - особено когато  е заседнало на нещо негативно в момента.
• Потърсете възможности да откриете нови неща у вашето дете и да му покажете как да го прави  и само.
• Накрая, научете детето си да приема, че промяната е неизбежна част от живота и че винаги можем да заменим целите, които са станали невъзможни с нови, по-постижими. (APA, Help Center)

Психическата  устойчивост не премахва стреса нито трудностите в  живота. Хората, които имат тази устойчивост  не гледат света през „розови очила“. Те разбират, че се случват провали и че понякога животът е тежък и мъчителен. Не престават да  изпитват емоционална болка, тъга и чувството на загуба , което идва след трагедия или трудности, но тяхната психосинтеза им позволява да се справят с подобни чувства и да се възстановят. Дори и пред събития, които изглеждат напълно немислими, устойчивостта позволява на хората да организират своите психични  сили и не само да оцелеят, но и да просперират.

Гергана Попова, Msc Психолог

Pg.D  Детско-юношеска психология

Prof.Dip  PCA counseling

Prof.Cert. CCPT & Family Therapy

Член на EAC, HAC, ADPCACCPTSEE

Референции:

APA Help Center. (n.d.). Resilience guide for parents & teachers. American   Psychological Association Help Center. Retrieved from https://www.apa.org/helpcenter/resilience.aspx

Duckworth,A.,(2016) Grit: the power of passion and perseverance: New York: Scribner

Dweck,C., (2006) Mindset: The new psychology of success. New York: Random House

Masten A, Barnes A.(2018) Resilience in Children: Developmental Perspectives. Children. July 2018:98. doi:10.3390/children5070098